Когато сетивата възприемат ловната магия,ръцете я изобразяват върху дърво
се открояваха силуетите на една две фигури най-често ловец,дивеч и куче.
Бях пленен от тази магия,магия наречена лов,слушах разказите на по-възрастните от мен ловци,преживявах всяка вечер с тях моментите на радостта от сполетялата ги слука,слушах лаят на палашите подгонили хитрият заек,а той иначе толкова страхлив понякога се разминаваше едва на няколко метра от тях.С удоволствие наблюдавах сърните,пасящи с върхът на къпините,а вечер обратно към вкъщи спирах и слушах кеклици бяха толкова много и всяка се надпяваше с останалите.Лиска,тази хитра лиска подаваше муцунка от дупката си под елшата стара до реката и въртеше тя уши.
Следвах изживените емоции,драсках върху дъската с ножче и дълбаех,дълбаех фигурите на тези същества живеещи в моята гора.Това което правех ми харесваше,исках да пресъздам всичките моменти върху вълшебната дъска.Рисувах и дълбаех,всяка следваща с все по-огромно желание да достигна до онова което виждах,и ръцете те полуделите изпълняваха моята мечта.
Ентусиазмът ми не остана незабелязан от родителите ми,те започнаха да ме поощряват и ме дариха с първите длета.След този подарък нарисуваното върху дървото започна да придобива друг завършек,почувствах се сигурен от това което правя,и нeусетно сякаш малката ми работилничка ставаше все по голяма изпълнена с клонки,листа,дъски и заек дори.В зората на зараждащата се демокрация трябваше да премина към следващата стъпка в обучението,вече знаех какво искам да уча,и чаках с трепет септември,но не получих това което желая,партията каза своята дума и нейните деца заеха моята мечта.Но нищо аз бях там в отсрещната стая и гледах,крадях това което правят.Обгърнат от занаяти,и хора знаещи как да сбъднат мечта,попаднах в кръжок,но кръжокът и той не сполучи за жалост на моят живот.
Тогава започнах да питам,да питам тези що знаят какво е длето.И равен със тях като братя напред продължих,с малкото което ми показа аз много неща промених.Но разбрах,за да можеш да пишеш,ти азбука трябва да знаеш,а не стих.Мечтата ми сякаш отмина и сам реших да замина.И въпреки лошото време напред самоук продължих.Мина се година и отново пред мен премина онзи детски вик.Исках на даскал да сполуча,занаят да науча.За школа голяма научих и тръгнах напред да се уча.Приеха ме те в широката къща и тръгна напред стружката тънка.И ето ме днес до вас да достигна,живота си мой в стих посветих.
